А учудвал ли си се на това, че можеш да се учудваш?

“Честита Нова Година, човеко, с много малко провиснал нос и още по-малко посивял поглед!

Нека 2012 година е най-великолепната година в твоя живот.Повтарям пожеланието си 22 пъти, за да се сбъдне!

А сега ще помъдрувам с теб на тема учудването, което наднича учудено от пълната кошница на човешките усещания.

З. Монолог с теб

Учудването е второто чувство, от списъка ми с чувства, което ще удостоя с внимание.

За удобство ще разделя чудването на два основни вида – бяло и сиво.

В началото ще разгледам набързо сивото учудване.

Сивото учудване обикновено е плод на някаквоо негативно преживяване и неприятна изненада и много често се случва да прерастне в бурно или кротко негудование. Негодуванието от своя страна не е много приятно като усещане. Почти винаги задава въпроса „защо се случва?”, а въпросът „защо се случва?” крие вместо отговори още опасни подводни въпроси, на които често отговаряме с ненужни предположения. Нашите предположения обаче са далеч от истината. А истината е тази, че когато срещнеш или пък те навести сивото учудване, просто и ясно да му кажеш, че нямаш време за него и учтиво да го отклониш да дойде някой друг път, не че реално искаш да дойде друг път, но така, отлагайки, малко на по-високо ниво му показваш пътя.

Мислейки, стигам до извода, че точно сивото учудване е една от причините,ти, човеко, с много малко провиснал нос и още по-малко посивял поглед, да пренебрегваш учудването изобщо. Факт е, че понякога ни учудват обекти, субекти и ситуации, които не са от най-приятните. Случва се да добавят болка в твоята емоционална палитра, а кой ли обича болката.

Допускам, че нямаш нищо против бялото учудване. Предлагам ти да отминем високомерно покрай сивото учудване, и без това го удостоихме с достатъчно думи, които едва ли заслужаваше толкова и да преминем към бялото учудване.

Бялото учудване със своите характеристики доверчиво разкрива детското ти и донякъде наивно отношение към света. А ти вероятно не икаш да си наивник. Може би се смяташ за пораснал и улегнал човек и наличието и на грам учудване в твоето отреагиране на света донякъде може да е опасно. Учудването става рисковано, защото може да покаже добре прикритото дете в теб и образът ти на сериозен и компетентен човек изведнъж да рухне. В добавка, учудването би могло да те издаде, че все още можеш да се изненадваш, когато в ролята ти на врял и кипял човек сигурно гордо и самодоволно си казваш, че нищо не може да те изненада.

И така, човеко, с много малко провиснал нос и още по-малко посивял поглед, разбирам, че когато не ти харесва да се учудваш, вероятно имаш някоя своя причина, която, без да зная, винаги ще уважа. Но след поднесеното уважение, ще продължа да разглеждам малките и големи практически ползи от бялото учудване.

Първото е, че за да се учудва човек, трябва да притежава достатъчно голям духовен обем. Самото учудване като чувство е едро на ръст и по тази причина му е необходимо повече емоционално пространство, за да се побере в теб

Второто, което ми хрумва е, че учудването, независимо дали искаш, или не искаш, винаги те подновява, просто защото се срещаш с нещо ново, което прибавя своето качество новост към теб. А какво по-хубаво от това да си нов, изначален! Обещаващо е някак.

Третото е, че бялото учудване те дарява. Огледай го добре и ще видиш как прбавя към твоите знания и опитност знание и опитност, които досега не си имал

„Вече нищо не мое да ме учуди” е една много излишна защитна съпротива.

Толкова много ми се иска, ти, човеко, с много малко провиснал нос и още по-малко посивял поглед, да опиташ да ревизираш своето отношение към учудването. След една лична ревизия непременно учудено ще констатираш, че в бялото учудване е изстинки дар. Ще откриеш неговата градивност и може би най-сетне ще си признаеш, че едни от най-свестните ти позиции и действия са следствие на твоето учудване.

Бих могла да изготвя един дълъг дълъг списък с причини за бяло учудване. Това биха били моите причини.

А какви са твоите, човеко?

И какво, че чрез учудването ставаш дете? Каква по-прекрасна ахилеcова пета от това да си дете! Бъди дете, колкото и да ти е писнало, че отвсякъде ти го повтарят, а сега го правя и аз. Признавам,че думите „бъди дете” са отявлено клише, но пък има смисъл в него и смисълът му е аналогичен на това да се събудиш за новия ден и да видиш по детски учуден, че навън е навалял първия сняг.