.
Мили, човеко, здравей!
.
Н. Монолог с теб
..
Понеже ще пиша за надеждата, бързам да кажа, че надеждата не предизвиква моята категоричност. Отношението ми към нея се променя непрекъснато, въпреки наличната ми воля да я приема – определена и в устойчив формат.
Моето непостоянно отношение към надеждата малко ме затруднява и донякъде я измества като тема. Всичко това е в резултат на истината, че в едни случаи от нашия живот надеждата е необходима и спасителна. Именно тя е онова усещане, което ни е вярно и ни следва до последно. Това са нейни характеристики, които признавам и приветствам. Надеждата съпътства спокойствието, вярата, очакването, тя е неотлъчно до любовта, доброто, радостта. Точно тя, с цялата си вродена щедрост ги допълва и често не забелязваме, че именно надеждята ги прави по-цялостни. Това обаче е проявлението на полезната надежда. На работещата надежда.
Съществува един друг вид вредна, нерабтеща надежда и тя е причината моето отношение към надеждата като цяло да се променя. Промяната е следствие от това, че понякога, когато имам надежда, когато се надявам, не зная точно с коя надежда го правя – с работещата или неработещата.
Навярно мили, човеко, и ти си подхранвал една или повече напразни надежди? Обърна ли внимание на измамното им поведение? Видя ли ги – уж обещаващи, че това, което искаш, което ти е необходимо, ще се осъществи, ще се сбъдне по един или друг начин, а накрая – нищо или в по-кофтия случай – тъкмо обратното?
Мисля, че дълбоко в себе си разполагам с най-светла симпатия към надеждата. Вероятно заради нейната сбъднатост понякога, заради умението й често да се превръща в необходим парапет, ако човек поеме риска и тръгне да се качва нависоко или върви по опасни друмища. Това й умение е извора на поговорката „надеждата крепи човека.” Надеждата е постоянно присъстващо вътрешно състояние, което ту ни решава проблемите, ту ни ги създава.
Интересно, как ли би изглеждал света, ако я нямаше надеждата, мили, човека? Може би по-обеднял от нейните нюанси, но и някак си по-честен? Без надежда, когато, най-сетне би могъл да останеш сам, без нейните игри на светлини и сенки, и сладка намеса. Дали без нея, би разчитал повече на собствените си сили? Вероятно щеше да си малко или повече по-смел в стоическото си приемане на всичко, което не е по вкуса ти, но и вече не се надяваш напразно, че можеш да го промениш?
Казано на жаргон: надеждата „порти” нещата.
Изречението, че надеждата „порти” нещата го пиша днес, 24 януари, в 11 часа сутринта. Странно е, че примерно към 17 часа, на същата дата, няма да кажа същото. Нищо чудно, тогава да твърдя, че надеждата е необходимо зло и даже да благодаря за високите й заслуги.
Сигурно виждаш, мили, човеко, как стоя точно като боридановото магаре и се двоумя какво да ти препоръчам – да се надяваш ли или да не се надяваш? Почти като „да бъдеш или да не бъдеш”, но не съвсем.
.
….
Етикети:вчера, днес, добро, дом,, думи, зима, кафе,, ключ,, книга,, котка,, надежда, намерения,, обикновено,, оригиналност, поглед,, посоки, радост,, светлина,, слънце,, смисъл, смях, увереност, утре, философия, щастие
Отзвук: